Късометражният анимационен филм Кучето и момчето от Netflix се превърна в пореден експеримент в областта на генеративния AI. Всички фонови изображения са създадени от “Japanese Stable Diffusion” и човешки художници са работили върху героите.
Компанията коментира, че целта на проекта е “да помогне на аниме индустрията, която изпитва недостиг на работна ръка”, но от индустрията смятат, че това само ще влоши ситуацията с правата на работниците.
Но този филм представлява заплаха не само за творците като цяло. Това излага на риск фоновите художници: група аниматори, особено уязвими към автоматизация и намаляване. За тези, които биха искали да привлекат внимание към работата си, това е обезпокоителна тенденция – и напомняне за това как автоматизираните инструменти могат да повлияят на ролите в рамките на професията.
Засега Netflix не е коментирала ситуацията.
„Горди сме да сме част от такъв вълнуващ проект, който се надяваме да допринесе за подобряване, подобряване и внасяне на повече гъвкавост в творческия процес за аниме в бъдеще“, каза Тайки Сакурай, главен продуцент на аниме за Netflix, отказвайки да отговори конкретно въпроси за филма.
Но индустрията се опасява, че тази гъвкавост ще позволи по-малко ресурси да бъдат отделени за работа с фонове, което може да влоши крайния продукт.
„Фоновите артисти са много важна част от производствения процес, една от много квалифицираните производствени стъпки“, каза Елена Алтеман, която е част от изследователската група The Platform Lab на университета Конкордия и изучава трудовата история в анимационната индустрия.
Според нея фонът често е също толкова важен, колкото и героите, тъй като той дава тона на творбата. Понякога те дори компенсират липсата на детайлност и сложност, ако броят на кадрите за анимация е намален, за да се спестят пари.
В аниме индустрията тази специализация често се смята за по-малко креативна и важна, дори и да определя как ще изглежда резултатът. Обикновено тези художници разработват дизайна на местоположението, общите кадри и ключовия фон за сцените с героите.
Трябва да се отбележи, че автоматизираната система на Netflix не е изградена от нулата. Не е ясно колко човешки труд е вложен в крайния продукт.
Според допълнителни кадри, публикувани от Netflix, оригиналните фонови оформления са нарисувани от хора. След като бяха заредени в помощен AI, който подготви рендерите и след това отново бяха финализирани от хора. Повечето от тези сцени са живописни пейзажи от японската провинция през различни периоди от годината.
Подходът на Netflix към създаването на съдържание е повдигал вежди в аниме индустрията в миналото. Този експеримент обаче може да наложи нова тенденция.
Като част от експеримента, Netflix и Wit си партнираха с японския AI стартиращ Rinna, за да получат достъп до инструменти за генериране на изображения. Миналата есен малък стартъп пусна „Japanese Stable Diffusion“, свой собствен генератор на изображения, който използва текстови подкани на японски. Повече от 100 милиона изображения с надписи на японски бяха използвани, за да го обучат да улавя културни препратки и нюанси.
Според Ретаро Макихара, режисьор на The Dog and the Boy, голяма част от предимствата на системата Rinna е, че позволява на аниматорите да се съсредоточат върху по-сложните части от производствения процес.
„Чрез комбиниране на инструменти и техники за рисуване осъзнах, че мога да се съсредоточа върху това, което само хората могат да направят, и в резултат на това да разширя обхвата на моето себеизразяване“, цитира Макихара в блога на Netflix Japan. На практика това означава, че фонът се генерира автоматично и аниматорите могат да се концентрират върху предния план.
Но това, което Rinna представи като система за пестене на ресурси, се разглежда от други като начин за по-нататъшно маргинализиране на фоновите артисти. Алтеман посочва, че в анимацията няма недостиг на работна ръка. В същото време в индустрията има тенденция към прекаризация на труда – заплатите стават все по-ниски, работният ден е по-дълъг, а работниците изпитват проблеми с физическото и психическото здраве.
По-конкретно, японските аниме студия са известни със своята натоварваща работна култура. Аниматорите са подложени на натиск да пускат съдържание в изключително големи обеми, като според съобщенията някои печелят едва 200 долара на месец. И все още не е ясно какви промени ще донесе AI – ще намали натоварването или ще направи ситуацията на работното място още по-нестабилна.
Появата на инструменти като Stable Diffusion и DALL-E вече тревожи манга илюстраторите и художниците.
Друг инцидент отново привлече вниманието на критиците, които описват постиженията на генеративния AI като етична криза в индустрията.
„Ако техният манталитет и здраве вече са на предела, защото се опитват да отговорят на изискванията, никой човек не може да се конкурира с нещо, което може да създаде 600 рисунки за един ден“, каза Миньон.
Илюстраторите на печатни книги и комикси също се включват в дебата, някои от които се чудят дали генеративният AI е просто още един инструмент за намаляване на разходите за стрийминг гиганта.
„Нека бъдем честни, Netflix. Художници по целия свят търсят работа. Няма недостиг на работна ръка. Има обаче излишък от корпоративна алчност“, написа комикс художникът на Marvel Пийт Уудс в Twitter.
